Моето име е... Бетани Гънн. Да прострелям седем от чудовищата на Френсис не влиза в досието ми. Дори ще умрат, вярвайки че сме приятели. Това е моето проклятие. Това е моето изкуство. Това е моят почерк. Така започва денят ми.

Мечтаех да върна времето назад, за да имам семейството, което те ми отнеха. Трябваше да избираме между това да станем едни от тях или да станем като тях, за да ги спрем. Наречете го лъжа или каквото решите, но се превръщаме в чудовищата, татуирани по кожата ни. Когато разпознаеш собственото си лице, в лицето на враговете си, спираш да се страхуваш. Щом разбереш, че това, в което живееш, е една лъжа, опакована в обществена тайна, спираш да вярваш на думите им.

След себе си оставям само обгорени документи, които доказват фалшиви самоличности. Дори забравих коя съм. Бях наградена с възможността да съм различна за неопределено време. А щом всичко се срути, ще взема най-доброто от себе си и ще го пренеса на друго място, тухла по тухла. Преди да започнем, искам да изясня нещо: Всичко тук... е къща от карти. Но церемонията по раздаването на картите... може да е много по-вълнуваща от самата игра. Добре дошли в разрушения ми замък и наздраве за безсмъртието!