Когато в края на 80-те години на миналия век комунизмът рухна, България се намери свободна, но и като човек, току-що излязъл от половинвековен престой в затвора – объркана и с трудности да се адаптира към променения живот. Ако не с друго, комунистическата идеология беше снабдявала българина с готова версия за смисъла на света. Сега всичко това го нямаше, но светът беше тук, по-голям и достъпен отпреди, чакащ да бъде разбран. Кризата, която настъпи веднага след краха на комунизма, беше не само на пари и стоки, но още повече на обяснения за света. Затова и мнозина бързо изпитаха носталгия към предишния, като че ли по-малко широк и по-уреден свят.

Между хората, които не само ни помогнаха да се адаптираме към условията на новия свят, но и разшириха светогледа ни, несъмнено е и Богдан Богданов.

Сред институционалните му дела на първо място, това е създаденият през 1991 г. Нов български университет, който днес е от най-модерните и развит университети в Югоизточна Европа. На второ място, това е фондация „Отворено общество“, създадена през 1990 г., подпомогнала стотици проекти в областта на образованието и обществената среда. На трето място, това е мисията му като посланик в Гърция в периода 1991-1993 г., допринесла за възстановяването на отношенията между съседните държави, врагове по време на Студената война. За последното Богдан Богданов е удостоен през 1993 г. с Големия кръст на ордена на Феникса – държавен медал на Република Гърция, присъждан за редки заслуги към културата на страната.
Другото, с което Богдан Богданов разшири светогледа на българското общество, е неговата преподавателска и преводаческа дейност.