Разкази по България

Това е една весела книга. От един различен Христо Стоянов. Свикналите с агресивния му стил от "Скрития живот на една помакиня" и "Копелето - евангелие от Юда", изненадани после със затрогващия и нежен разказ в "Аз, доносчика" ще открият в тези "Разкази по България" надничащ с ирония иззад думите нов Христо Стоянов. Христо Стоянов, който като че ли поименно познава не само тези, които описва, но и тези, за които пише. Защото в тези весели на пръв поглед разкази не е чудно да откриеш и себе си...
И ако авторът им е искал да постигне това след прочитането на книгата не остава нищо друго освен да възкликнеш: "Откъде се познаваме с него?..."