„Равнините на Абраам“ (1928) е една от най-зрелите творби на Джеймс Оливър Кърууд. Тя пресъздава бурен епизод от историята на Северна Америка през XVIII в., когато кървавите погранични сблъсъци прерастват в т.нар. Френска и индианска война (1754–1763) – свирепа борба между Англия и Франция за колониално господство върху североизточната част на континента. В нея участват и много от коренните жители на онези земи, индианците – някои на страната на англичаните, други към френския лагер. Те постепенно са изоставили търговията с кожи и са се заловили с по-доходно занятие – платен лов на скалпове. Тази позорна търговия, инициатори и кредитори на която са английските колониални власти и френските губернатори, довежда до морален упадък цели племена и племенни групи. Ала има и такива като Тиаога, Шиндас, Горската Гълъбица и Високия Мъж, запазили качествата, заради които северноамериканските индианци са станали пример не само за храброст и гордост, но и за несломим дух и благородство.

Кърууд изгражда своите герои без предразсъдъци, с обич и проникновение, търсейки красивото и уникалното в тях, но и психологически убедително. Джимс, Тоанет, Хепсиба, Тонтьор, Анри и Катрин са рожби на времето си, но ни стават близки с пълнокръвните си характери, с проявената доблест в тежките изпитания и с другите ценни за всички времена качества – та дори и с малките си недостатъци.

Наред с другото „Равнините на Абраам“ е повест за красотата на младостта и трудните, понякога страшни пътеки на съзряването, за болката от загубата и белезите от житейските уроци в една жестока и славна епоха, за безсмъртната сила на любовта, тържеството на човешкия дух и вярата в щастливото сбъдване на най-големите мечти.

Любомир Кюмюрджиев