Португалският писател Жозе Сарамаго (1922–2010) е роден в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. Първия си роман купува на 19 години. Първата му книга "Земя на греха" е публикувана през 1947 г. След нея в продължение на 20 години не пише. Едва през 80-те години на миналия век се връща към литературата и пише романи, които го прославят: "Възпоминание за манастира", "Годината на смъртта на Рикардо Рейш", "История на обсадата на Лисабон"... Следват два нашумели романа, с които се утвърждава като един от най-големите европейски писатели – скандалното "Евангелие по Исуса Христа" (ИК "Колибри", 2007) и "Слепота" (ИК "Колибри", 2011). През 1998 г. получава Нобелова награда за литература заради това, че "с притчи, изтъкани от въобра-
жение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност".

XVI век. Португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски… един слон. Слонът Соломон. Така започва легендарното и абсурдно пътуване на дебелокожия бозайник от Лисабон до Виена – пътуване с много перипетии, с много срещи и изпитания и за слона, и за придружаващата го свита. Групата се сблъсква с политически машинации и религиозна алчност, посрещат я с учудване, със страх, с враждебност или с всенародно ликуване, а гротесковите ситуации, в които изпада, са описани с убийствената ирония, присъща на автора. "Пътуването на слона" е повече приказка, отколкото роман, повече притча, отколкото историческа творба. А особеният правопис, който читателят познава от "Слепота" – без пунктуация, означаваща диалозите, без главни буква на собствените имена – го доближава до устната традиция на миналите времена. В "Пътуването на слона" "старият шегаджия" Сарамаго за пореден път блестящо използва метода на метафоричното писане, за да се посмее над човешките слабости, над всичко онова, което отличава човека от слона.