Книгата „Психотерапия – на игра и наистина“ представя самостоятелна система терапия чрез решения, като описва решения при психични разстройства, сексуални проблеми, семейни, професионални, социални конфликти и религиозна патология.
Наред с интервюто за решение (вариант по de Shazer), промяната се мотивира с нова концепция за решенията – солуциогенезис (solutiogenesis: от лат. solve – решавам, от гр. genesis – раждане).

Концепцията е описана през 2003 г. в първото издание на книгата, а терминът е въведен през 2009 г. във второто издание. Според нея обществото, знанията и личността се развиват чрез универсален процес на зараждане на нови системи за вземане на решения при преходи от спекулативно към прагматично мислене.
Това виждане преодолява конфликтите между мистика, религия и наука, тъй като независимо от обясненията на понятията душа, личност и бог, и трите думи означават субекта на действието, който решава какво прави. Във второто издание на книгата авторът нарича този светоглед с термина solutionism (солуционизъм), разграничавайки го от негативната употреба на думата като налагане на решения от позиция на силата. Свобода, истина и нормални отношения има там, където вземаме решения заедно.

Според принципа на дихотомия между решенията и обясненията, формулиран от автора през 2009 г., умозрителните обяснения и мисленето за конкретни цели водят до различни решения и стил на поведение. От тази нова гледна точка читателят ще направи разликата, че тревожната личност се колебае в избора на обяснение, фанатичната се придържа към едно обяснение, а здравата личност си поставя разумни цели и търси средствата как да ги постигне. Промяната се постига с мотивиран отказ от обяснения и с развитие на уменията за търсене на решения. За тази цел читателят ще намери в книгата конкретни съвети.

------------------

Д-р Владимир Бостанджиев (роден през 1960 г., семеен) работи като психиатър
и психотерапевт от 1986 г. В книгите „Езикът, който лекува“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997; ИК „Кибеа“, 1998, 2009), „Психотерапия на игра и наистина“ (К-Реклама, 2003; ИК „Кибеа“, 2009) и в „Живият ум“ (ИК „Кибеа“, 2010) описва практиката си в своя система, която нарича „терапия чрез решения“. Анализира психологията на решението в психотерапията и в шахматната игра, като прилага формулиран от него принцип на дихотомия между решенията и обясненията.

Според този принцип мисленето как да се постигне конкретна цел и обясненията на проблема са несъизмерими и водят до различни решения и профил на поведение. Разработва нова концепция за решенията – солуциогенезис (solutiogenesis), според която обществото, знанията и личността се развиват чрез универсален процес на зараждане на нови системи за вземане на решение, вместо традиционното убеждение, че това става чрез замяна на обяснения (парадигми).