Пространства

"Човешкият живот не беше нищо друго освен човешка мисъл и човешката мисъл не го изпускаше. Тя беше в него, хранеше се с него и живееше на върха му. Оттам гледаше в собствената си бездна и се чудеше как е възможно толкова свят да се побере в един човек.
Толкова дни и нощи, толкова крачки и тегоби, и винаги да върви в крак с изнуреното тяло на човека.
Тялото на човека носеше огромни пространства, а времето криеше лицето си зад ъглите на своята история от минало и бъдеще. Когато някой стигнеше до него, то се отместваше. Отидеше ли си човек от земния свят, времето му оставаше да го помни. Вливаше се в целокупния живот на човешкото време и силата му държеше равновесието на земята."