Прозорци

Ж.-Б. Понталис е прочутият съавтор на също толкова прочутия "Речник по психоанализа". Но тук той се появява под друго лице - представя ни един свой частен речник, нещо като лексикон за лична употреба, като приканва и нас да произведем собствен, най-интимен речник.
Думите на тези страници не са строго овладяна, подредена реч. Понталис тръгва от възхвала на прозорците - "бих могъл да преразкажа живота... като наниз от отварящи се прозорци", - за да стигне до възхвала на светлите поляни. Размисли, срещи, озарения се подреждат тук, като изскочили от сънищата образи или долетели от дивана на психоаналитика думи, кратки историйки, наподобяващи романи: стара дама, която е загубила паметта си, мъж, който е скаран с някои от органите си, названието на цвете, спяща жена, дори фраза от книга... Странният вкус на детството, на спомените, на мъката и рая тук, вкусът на живота.