В периода на Българското възраждане преводната литература изиграва важна роля в културното развитие на българите. В този период на основен прелом в българското общество, който неминуемо води до изграждане на ново съзнание и мислене, активното участие на преводната литература е безпорно поради обстоятелството, че българската възрожденска литература не се създава веднага.

Съществено звено в преводната възрожденска литература са преводите от гръцки. Става въпрос определено за прозата с ново светско съдържание. Обемът на преводната религиозна литература от гръцки в първите десетилетия на XIX в. е все още значителен, но характерът ѝ ограничава нейната роля в този период. Поради това тя не влиза в обсега на това изследване.

С настоящата монография са засегнати въпросите за преводната проза от гръцки в контекста на цялостното ни литературно развитие през възрожденския период и в сравнителен план с културното развитие на другите балкански народи. Съществено място е отделено на рецепцията на гръцката книга у нас и на западноевропейските оригинали преведени от гръцки, както и на отношението преводна книжнина от гръцки и българска читателска публика.

Сборникът дълго чака своето преиздаване и може да се разглежда самостоятелно или във връзка с другата монография от Афродита Алексиева „Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век“.