Първата книга на Дора Габе „Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията „Мисъл", „Демократически преглед" и „Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели [на естетическия вкус около кръга „Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе й дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство.

В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: „Вие се стараете да постигнете съответствие между съдържанието и формата. Това особено личи в стихотворението] „Пред мен си днеска пак". Всяко чувство,, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия.

Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. И тогава неговата задача е - колко странно! - да търси конкретен факт за поетическа експлоатация - да търси сюжет, в който би могъл да облече настроението си. Но ако музикалността в поезията се постига чрез разпоредбата на речта - и щом музиката предшествува всичко друго - то формата тряба да играе в поетическото] творчество безспорно видна роля."
Яворов съзира още в ранните опити на поетесата рядко срещаното качество на богато художествено въображение и тяга към пластическата дълбочина на лирическия рисунък. И затова той й обръща специално внимание, че само истинските художници-по-ети „могат да установят, съзнателно, оная хармония между външната и вътрешната страна на своите работи, която им придава значение и дълговечност. Защото, да намери човек тъкмо подходящата форма за дадена поетическа работа, то значи да отнеме възможността на други подир него да откриват още един път Америка. Мене ми се иска да видя у Вас един несъзнателен стремеж към нещо такова."

Големият поет се впечатлява от свежестта на младото дарование и лъчезарността на нейната непокварена душа. Тя притежава усещането за общност на човешкото и вселенското, за взаи-мосвързаност на индивидуалните човешки трепети и невидимите вибрации на природата.

Разбира се, тук ще видим отзвук от мировата печал на символи-стите, но вече се усещат кълновете на оригиналния лирически рисунък, който през годините Дора Габе ще избистря и формира.

Иван Гранитски