Ако първата книга за опасния „архив” на богомилите все пак изследваше по-лесно достъпните сведения и деликатно застъпваше становища, близки до популярните им тълкувания, тази втора част отваря „тайните фондове” и следва пътя на неизбежно произтичащите от тях внушения. Зад величавата история на династичния род, от който произлиза Мага Боян, изплуват потулени драми и компромиси, отворили пътя на българското познание върху древни учения и тайнства по нашите земи с практика и завети, изпреварили със столетия Христовите. С осем хилядолетния обозрим духовен живот на предците ни сега профаните се чувстват богоизбрани, докато посветените са угрижени как да надградят извисеното знание и тук са представени техните дирения. Не се преповтаря натрапеното за богомилите, а известни факти и знаменателни цитати се споменават при крайна нужда – за ключ към онова, което още се таи в Светая Светих на недостъпния „еретически” олтар. Пътят на Запад, който предприемат съвършените проповедници на Българското учение, не се разглежда като „изгонване”, а следване на движение от поне шест столетия с неговите традиции и приемственост...

Авторът не обещава, че на посветения му е по-лесно да живее. Но ни убеждава, че начетеният се възползва смислено от възможността да е човек.