Познатият непознат

Ранни разкази

Открити неотдавна в архивите на Нюйоркската обществена библиотека, тези разкази представят пред читателя един непознат Труман Капоти – Труман Капоти като юноша и младеж. Това е времето, когато той намира неповторимия си творчески глас.

Лаконични, но изпълнени с чувство, тези разкази са своеобразен урок по съпричастност. Капоти винаги е бил привлечен от хората в периферията на обществото, отхвърлените, беззащитните – жените, децата, афроамериканците, бедните, – защото още от ранна възраст се чувства като един от тях.

Тук виждаме първите проявления на гения на писателя да създава незабравими герои със сложни характери и емоции. Малко момче се сблъсква с ужасяващо насилие, преследвайки в гората избягал затворник. Дребнава завист съсипва живота на едно от най-популярните момичета в престижна частна гимназия. Разговорът на две светски дами от Ню Йорк разкрива грозни тайни. И децата, и възрастните в тези разкази търсят разбиране в един несигурен свят. Това са истории за расизъм и неправда, за насилие, за бедност и отчаяние. За състрадание, за мъдрост и чудеса. А най-силен от всичко е тръбящият глас на един писател, станал по-късно един от най-самобитните майстори на американската проза през ХХ век.

Труман Капоти (р. 1924 г.) печели литературна известност едва двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му роман „Други гласове, други стаи” и новелата „Арфата на тревите” затвърждават репутацията му на един от най-талантливите гласове на следвоенното поколение. Сред най-известните му творби са романът „Закуска в Тифани”, сборникът с разкази и очерци „Музика за хамелеони” и шедьовърът „Хладнокръвно” (и трите издадени от ИК „Колибри”), сложил началото на нов жанр – true crime, преплитащ журналистическа документалност и литературна фикционалност. Капоти умира на 25 август 1984 г. след дългогодишни проблеми с наркотиците и алкохола.

--------------------

Макар на ранните истории на Капоте да им липсва завършеността на по-опитните му творби, всъщност те са изпълнени с много въображение и са доста разнообразни. Тук писателят пише за всичко - от едно шестнадесет годишно момиче, което се влюбва в момче, напускащо родния им град, до осъдена жена, която бяга от затвора. Някои от героите му са младежи от висшата класа, а други бездомни скитници.

Читателско мнение