Като творец, Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на живота си... бохемата на "Бамбука" -"боцмана" на "кораба за далечно плаване" на поета Иван Пейчев. Той е и "...един от последните несъкрушими рицари сред българите!" на писателката Свобода Бъчварова...

Творческата си изява Филип Попов започва с разказа "Дядо Йото", отпечатан в сп. "Наша родина" (1958 г.). Негови разкази се отпечатват в сп. "Пламък", орган на Съюза на българските писатели, по-късно сп. "Септември"; "Кредо" - есе във в-к "Литературен форум" (1992 г.).

Освен в литературното поприще, Филип Попов е и ас.-режисьор към "Киностудия на Народната армия"; той е и сред миньорите на каскада "Белмекен-Сестримо" ("Тези, които останаха" - лит.-сценарий); работи и като спасител на плажа в Созопол и къде ли още не, опознавайки света.

В литературния сценарий „Глупачето", авторът, с необикновено умение и чувство за хумор, пресъздава, отделни мигове; забавни епизоди от живота на младо софийско семейство и техния малък син, през 60-те -80-те години на миналия век.