Истински разказ за военнопленничеството на майор Гочев на остров Корсика.

Спасил се по чудо от смъртта по време на Чеганската операция, той е пленен от сръбски войници и предаден на французите. След кратък престой в затворите на Авиньон и Марсилия достига крайната си дестинация – Кортенската крепост на о-в Корсика.

Далеч от род и родина, майор Гочев трябва да понесе тежестта на пленническия живот и жестокото отношение на френските затворнически власти, разбили у него представата за хуманността на „цивилизованите страни“.

В тази среда той успява да оцелее единствено с помощта на верните си другари и собствената духовна и физическа сила. Изпитанията продължават и след завръщането му в България, когато открива, че държавата, която е напуснал преди Първата световна война, е променена до неузнаваемост.

Пленник! Тази дума бе в онова време непоносима. Ние бяхме учили, че българската армия пленници не може да дава. Българският войник или трябва да победи, или да бъде убит, или, ако бъде невъзможно друго, за да се отърве от неприятеля, трябва да си тегли сам куршума.

Поручик Манол Гочев е български офицер, заловен в битката при Чеган.

Ранен тежко на три места, той бързо трябва да се примири с факта, че животът и съдбата му вече не са в негови ръце.

Не след дълго се озовава на остров Корсика, където е затворен в крепост, превърната в затвор. Там представата му за хуманността на „цивилизованите страни“ е нарушена и съвсем скоро той без патетика започва да пише за живота на пленника.

Книгата му показва колко ценни са свободата и малките ежедневни удобства, с които човек лесно свиква.

Спомените си от Корсика Гочев издава в поемата „Сънят на пленника“ още в годината на завръщането си. Тя бива преработена в повест и през 1924 г. излиза със сегашното си заглавие, а тиражът ѝ е изчерпан светкавично бързо.

Цели 97 години след първата си поява, това ценно издание отново е налично за българския читател.