„Пепита Хименес”
Завършил семинарията, амбициозният дон Луис де Варгас се връща в родния си град за няколко месеца, преди да започне нов живот като свещеник, което счита за свое призвание. Но там той среща красивата, обаятелна и заможна 20-годишна вдовица Пепита Хименес, за която мечтае да се ожени собственият му баща. И плановете му ще се променят.

„Доня Лус”
Незаконнородената девойка с аристократично потекло доня Лус трябва да се откаже от живота в Мадрид, за да се пресели в Андалусия. Красива и желана от всички младежи в околността, тя обаче не иска да сключи брак с мъж, който не е на интелектуалното й ниво, и обявява, че никога няма да се омъжи. Но на пътя й се появяват високо интелигентният и извисен отец Енрике, който я привлича духовно, и мъжественият и красив мадридски аристократ дон Хайме, който й въздейства чувствено. Скоро ще бъде разпръсната и неизвестността около произхода на доня Лус.

Хуан Валера (18. Х. 1824 – 18. IV. 1905) е сред най-великите испански писатели реалисти, автор от ранга на Стендал, Флобер и Мопасан. Роден в аристократично семейство, бъдещият писател учи философия и право в университета на Гранада. 23-годишен, той се отдава на дипломатическа кариера, което го отвежда на различни места в Европа и Америка. От градове като Дрезден, Санкт Петербург, Лисабон, Рио де Жанейро, Неапол, Вашингтон, Париж, Брюксел и Виена Хуан Валера изпраща разнообразни писма, които са толкова добре написани и забавни, че са публикувани без негово знание. Като посланик във Вашингтон той има афера с дъщерята на държавния секретар, която се самоубива. Епикуреец в живота, в творчеството си Валера е радетел за чистота на изкуството, което да създава един по-красив и извисен свят. Уважаван е заради изящния си стил, забавния начин на повествование и психологически верните герои (особено силни са женските му персонажи).