Творчеството на немския писател, есеист, философ и преводач Валтер Бенямин (1892-1940) бележи целия ХХ век и неговата мисъл ни влияе до ден днешен.

Париж, столицата на ХІХ столетие е не само „социална история на Париж от ХІХ век, но и опит за цялостно тълкуване на този век, на неговата двусмислена модерност в епохата, когато капитализмът бе естествен феномен, благодарение на който Европа отново потъна в изпълнен с блянове сън”. Валтер Бенямин описва как в Париж, чрез големите строежи на барон Осман и характерните за епохата „покрити галерии”, капиталът преобразява пространството и времето на „великия” град, като ни разкрива неговите похвати.

„Предметът на тази книга е илюзията, описана от Шопенхауер във формулировката: да схванеш същината на историята е достатъчно да сравниш Херодот със сутрешния вестник. Тя предава усещенето за шемет, характеризиращо концепцията на ХІХ век за историята. Според нея животът е безкрайна поредица от статични факти под формата на неща (...). Нашето проучване се стреми да покаже как вследствие на подобно овеществено представяне на цивилизацията, формите на новия живот и новите творения, възникнали върху икономическата и техническата база, която дължим на ХІХ век, навлизат в сферата на фантасмагорията.”