Ранна зима. Лек, пухкав сняг току-що е посипал улиците на Стокхолм, когато социологът от Стокхолмския университет Тумас Хебер е убит на малка и невзрачна уличка в центъра на града. Кой е намушкал университетския професор до смърт и защо? Единствените следи, с които полицията трябва да работи, са криптираните бележки на Хебер, от които се разбира, че животът на някой друг също е застрашен. Но кой?

Лео Юнкер се завръща след дълъг отпуск отново в Змийското гнездо – както е известен в полицейските среди отделът, който отговаря за тежките престъпления –поради заплитането му в убийството на „добре облечен мъж на почтена възраст“. Все още злоупотребява с лекарства и се бори с вътрешните си демони, но прави всичко възможно да изпълнява дълга си. Лео е включен в разследването заедно с Габриел Бирк, бившия му съперник в работата. Когато случаят им е отнет внезапно и пренасочен към Шведските служби за сигурност, Лео осъзнава, че това не е обикновен уличен удар.

И наистина смъртта на Хебер не е изолиран инцидент. Той е убит, за да се прикрие много по-голяма заплаха, достигаща до най-високите етажи на шведската политика. Когато обективът се разширява, се оказваме хвърлени в сблъсък между крайнодесни и екстремни леви активисти, които водят война както публично, така и в сенките.

Това е история на приятелство в морални и политически граници, където линиите между съюзник и враг са неясни, тъй като миналото се преплита с настоящето по начин, от който те побиват тръпки.