Павликяни и павликянство в българските земи

Тази книга следва пътя на павликянството, белязало с ярка идентичност пространството от Мала Азия през Балканите до Сицилия от VII до XVII век.

За първи път фрагментите от различни извори са синхронизирани в цялостен разказ. Павликяните се раждат като пазители на свещената апостолска мисия - да проповядват евангелско слово, незамърсено от човешко тълкуване и изображе¬ния (икони и кръстове). Те са „двойнородени" („дигениси") и „хора на два народа", векове наред обитаващи и защитаващи граници на империи, религии и етноси. Съжителстват с „другите" без да се обезличават. Респектират съвременниците с военната си екзалтация - те „дишат омраза към враговете" и са „безразсъдни" в боя. Командвани са от харизматични водачи, воюващи „със слово и меч". Държат на семейството и го бранят с оръжие.

Павликянството е гордост и носителите му не го крият. Те са различни, а често и противоположни в религиозната си практика от манихеи, богомили и други еретици.

През XVII век павликянството изчезва, но остават павликяните. Техните наследници и до ден днешен съхраняват павликянския говор, „яката вяра" и специфични традиции.