Мислите ни са филм, чиито кадри събира в книга Марек Шинделка

Младият чешки писател, носител на престижната чешка награда „Магнезия Литера”, дебютира пред нашата публика с „Останете с нас” (издание на „Изида“, превод Красимир Проданов) – осем истории за любовта и секса, за разочарованието и самотата. Всеки от героите му живее в свой свят – Шинделка ни пренася от едно място на друго, прави ни свидетели на осъзнаванията на собствените му герои. Така „Останете с нас” е повече от интересна – от една страна следиш сюжета на всяка история, но от друга все едно си попаднал във филм, в който живее този или онзи герой. Затова и разказите на един от най-младите, но най-награждаваните чешки писатели, ще се настанят трайно в съзнанието ви. Кадри от тях ще разпознаете и в собствения си живот.

Известен тв водещ открива най-забавния начин да се обясни в любов на своята приятелка – с пияна врана. Баща и син изпълват жилите си с адреналина на най-древното изкуство – лова. Млад мъж се вмъква в кожата на случайно срещнатия спътник във влака. Забавна и иронична, леко тъжна на моменти и изпълнена със сценарии за собствената ни самота е „Останете с нас”. Книгата на Марек Шинделка (р. 1984) е сред образците на съвременната чешка проза. Още от своя дебют през 2005 г. Шинделка е смятан за един от съвременните таланти на литературна Европа.
Поемете и вие на това пътуване, което смесва реалния живот с мечтите ни, истински преживяното с болезнено потиснатото. Обичайте, рискувайте и дори излъжете – досущ като героите на тази книга.

Ето как описва начина, по който създава своите книги Марек Шинделка...

Не се придържам към определени литературни форми
Всеки мой текст сам изгражда лицето си. Ако сте внимателни, докато четете, ще усетите как се развива по свой собствен, индивидуален начин. Как заживява самостоятелно. Има теми, които са по-подходящи за стихотворение, но и други, по които трябва да се напише роман.

Наградите са нещо приятно
Още повече, че са и много полезни за популяризирането на една книга, но при писането се опитвам да забравя всичко това. Всяка нова книга се превръща в риск. Човек създава един нов свят, също така вече е на повече години, има и нова тема пред себе си, нов поглед към собствения си живот, към литературата, просто към всичко. Най-важното, което трябва да се преодолее още в началото, е стремежът човек да остане на сянка в сигурността на старите си текстове, на предишния си начин на работа и размишление.

Опитвам се да се развивам непрекъснато
Гледам да съм на светлинни години разстояние от мястото, на което съм се намирал например преди пет години. Ако не зачитам тази необходимост, книгите ми ще се раждат мъртви. А аз лично искам литературата да ме изненадва, да откривам нови неща, благодарение на нея – и за себе си, и за света. Не ме интересуват сюжетите, от добрите книги очаквам оптиката, с която да наблюдавам живота от друг ъгъл, а и с по-голяма резолюция.

Интересува ме постройката на текста
Важен е ритъмът му, плавността му. Никога не би ми хрумнало, че прозата и поезията стоят на различни стъпала. Има стихотворения, които няма да забравя до смъртта си, но и много романи, за които вече не се сещам още преди да съм ги дочел. Както поезията, така и прозата има своята сила, своя калибър – когато успеете да им го придадете, да се прицелите точно, можете да докоснете читателя наистина дълбоко. И няма значение дали става дума за хайку от три реда или роман с 300 страници.

Марек Шинделка е носител на наградата „Иржи Ортен” през 2006 г. за дебюта си „Стрихнин и други стихотворения”. През 2012 печели престижната „Магнезия Литера” в раздел „Проза” за „Останете с нас” – книгата, с която дебютира сега и у на български.

Използвани са части от интервю на Марек Шинделка за www.kosmas.cz