Опиянението от промяната

"ОПИЯНЕНИЕТО ОТ ПРОМЯНАТА" е откритие за света на литературата: четирийсет години след смъртта на писателя в архива му е намерен този роман – звезден миг за неговите читатели.

След края на Първата световна война Кристине Хофленер живее в селце край Виена. Работи в пощата, грижи се за болната си майка и с оскъдната заплата едва свързва двата края. Тя не е участвала пряко във войната, но последиците от нея направо са я смазали. През 1924 г. е на 26 години и не вижда никакъв смисъл в живота. Изненадващо получава телеграма от леля си, женена за богат холандец. Те живеят в Америка, имат процъфтяващ бизнес, двама сина и завидно положение във висшето общество. Лелята пристига на почивка в швейцарските Алпи и загризана от съвестта, че не е помогнала на семейството на бедната си сестра, кани племенницата си Кристине в курорта Енгадин. Девойката пътува в трета класа, зъзне в огромния вагон, на гарата никой не я чака, качва се в автобуса на хотела, сама носи куфарчето си, изглежда като слугиня. Във фоайето на хотела първо са обслужени заможните господа и жените им. Едва тогава лелята забелязва окаяната си племенница. Веднага се заема с преобразяването на външния й вид. Представя я на обществото в хотела и всички я приемат като богата наследница от рода фон Болен, каквато е фамилията на лелята. Никой не подозира за мизерния произход на момичето. По природа Кристине е жизнерадостна, общителна, природно интелигентна и много бързо успява да омае богаташите. Опиянението от промяната във външността, поведението, обкръжението й е поразително. Следват разходки с разкошни коли, пазаруване в елитни магазини, вечери, танцови забави и всякакви други забавления, типични за живота на богатите. Кристине много бързо свиква с новия си живот и е направо шеметна, неудържима. Дори се очертава изключителен кандидат за женитба - млад немски инженер. На неговата благосклонност се е надявала и американска студентка, която не може да преглътне популярността на Кристине в обществото и решава да разнищи произхода й. Така на бял свят излиза истината, че тя не е фон Болен, а най-обикновено селско момиче. Лелята се страхува да не се разкрие нейното минало (била е манекенка и любовница на богат женен мъж) и скорострелно, без всякакви обяснения, отпраща Кристине. Тя напуска света на богатите с куфарчето и още по-нещастна, защото вече е вкусила от опиянението на промяната. У дома, в селцето пак я посрещат мизерията и ежедневната тъпота. Майка й умира.
Един ден Кристине решава да посети сестра си във Виена. При нея се запознава с приятел на зет си, с когото той е воювал по време на Първата световна война. Фердинанд наскоро се е върнал от плен от Сибир. Положението му е изключително окаяно. След рухването на Австро-Унгарската империя изведнъж се оказва, че не е гражданин на Австрия и няма право на военна пенсия, въпреки че се е сражавал на фронта. Мечтаел е да стане архитект, но едва свързва двата края като общ работник по строежи.
С Кристине се сприятеляват. Срещат се всяка неделя във Виена, но няма къде да отидат. Бродят по улиците, нямат пари за заведения. Една нощ наемат стая в долнопробен хотел и Кристине е изплашена до смърт от проверката на полицията, сметнала я за проститутка. В края на есента Фердинанд остава без работа и един ден посещава Кристине в пощата. Съобщава й, че е решил да се самоубие, защото не вижда за какво повече да живее в мизерия и тъпотия. Нищо не може да промени, безсилен е. Кристине решава да постъпи по същия начин и двамата съставят план за самоубийството си. Докато си говорят как точно ще се самоубият, Кристине подрежда книжата в пощата и съответно брои парите от касата, за да ги впише в съответните документи и да остави всичко в пълен ред. Тогава на Фердинанд му хрумва идеята, че след като държавата ги е ограбила най-спокойно и ги е лишила от младостта им, без да се погрижи за тях, то те могат сами да си вземат полагащото им се и предлага да ограбят касата на пощата. След една седмица се срещат във Виена и Фердинанд представя подробно разработен план за грабежа, бягството и живота им след това. Кристине само трябва да каже "Да" или "Не". Тя казва "Да", убедена, че за тях това е Промяната.


Историята на написването на "Опиянението от промяната"
е доказателство за това, че дори за гениалните автори като Стефан Цвайг творчеството е самоизмъчване, изстрадано създаване на образи, истории и животи, които писателят преди това изживява сам. Познавайки Цвайг като велик писател на ХХ век, читателите сигурно няма да повярват колко мъки му е коствало създаването на този роман. На 5 юли 1931 г. Цвайг започва да пише книга - своя първи роман. Работи като за филм - написал е началото, знае края. "... само че в средата зее дълбок изкоп, който не мога да прескоча. Но може би изведнъж ще ми пораснат крила и ще потегля", пише Цвайг до издателя си Антон Кипенберг.
Работата му продължава плавно и интензивно едва през 1940 година, когато заедно с Бертолд Фиртел правят подробен проект за филм. И тук Цвайг показва своята самовзискателност, прецизност, способността си да се вживява в живота на всеки свой герой. Той настоява цялата история да бъде разказана спокойно и обективно, но да бъде запазена епичността на материала, само да бъде по-изострен и по-драматично профилиран. Двамата работят делово и стегнато, след първоначалните обсъждания повече не дискутират. Доста по-късно - през 1950 г. филмът е заснет под заглавието "Една загубена година".
През лятото на 1931 г. обаче Цвайг се измъчва с романа си, пътува, пребивава за по няколко дни в различни курорти, наблюдава хора, нахвърля скици, пише в дневниците си. И се удивлява на себе си: "... с колко хора се разминавам на всяка крачка, колко изживени животи хвърлят отражения..." Политическите събития в Австрия и в Европа обаче нахлуват като вълна в живота му. Материалите от този непубликуван досега роман прекъсват. Вероятно настъпва криза в разказването на историята на Кристине и това продължава почти до началото на 1934 година. Откритите ръкописни страници, датирани от 1934 г., вече са писани на друга пишеща машина, с оставени 9-сантиметрови полета отстрани, предназначени за бележки и редакции. Този начин на работа Цвайг прилага в по-късните си години в емиграция.
Смяната на политическата власт, анексирането на Австрия към Германия през март 1938 разбиват ритъма на живота на Цвайг, разочароват го дълбоко от обществената система, политиците и ценностите на новите поколения. Вътре в себе си той вече е емигрант.
През 1939 г., след развода си, Цвайг се жени за Лоте Алтман и решава да не се връща в родината си. Тъгата и разочарованието очевидно намират израз и в няколкото епизода от все така недовършения му роман, към които Цвайг от време на време се връща. Героинята му преживява тежка криза на преоценка на себе си, чувства се "като затворничка на самата себе си, на цялото това безсмислие... само и само, за да си разиграя една комедия, в която сама не вярва. А сега трябва да се махна, просто да се махна, да сложа край, само край, само край, не мога повече, не издържам вече..."
Времето насища недовършения роман с трагедиите и разочарованията на едно трагично поколение, изнесло на плещите си Първата световна война, осъзнало жестокостта и безсмислието на войните и осъдено да преживее още по-жесток политически и полицейски терор. Без да съзнава Цвайг залага в репликите на един от героите си - бившият фронтовак Фердинанд, думи, които след 60 години продължават да звучат актуално: "Нищо не вбесява човека повече от това, да е беззащитен срещу нещо, което не може да проумее, срещу това, което идва от хората и все пак не от един отделен човек, когото можеш да хванеш за гушата."
Гневът към несправедливата обществена система, унижаваща и онеправдаваща честните, скромните и трудолюбивите, позволяваща на дебелокожите и наглите да се облагодетелстват, ще сложи отпечатъка си върху съдбата на всички герои. А безизходицата и невъзможността да се преборят ще накара двамата влюбени Кристина и Фердинанд да изберат доброволното едновременно самоубийство, като отричане на собственото си съществувание. И в последния миг преди да го реализират ще дойде промяната - възможността да започнат отново, да заживеят нормално, да реализират мечтите си. Романът обаче завършва с нейното и неговото "Да", да - за промяната. Необичайно, но напълно прецизно - в стила на Цвайг. Защото всичко, което ще се случи по-нататък, е изложено и доказано в плана на Фердинанд. И понеже той е перфектен, читателят може да не се съмнява, че ще се осъществи. Тогава остава въпросът: Защо "Опиянението от промяната" все пак остава непубликуван в архива на Цвайг? Авторът е страдал от едно "суеверно чувство", че никога не може да разполага с една книга, докато тя не стане готова. Защо Цвайг не е довършил напълно текста, защо не му е дал заглавие ("Опиянението от промяната" е взето по-късно от реплика от романа), досега остава неизяснено.