Стихосбирката „Обувки за Мона Лиза“ (2009) на босненската поетеса и прочута преводачка на Чеслав Милош Марина Трумич (1939-2011) е книга - плод на петдесетгодишното осезаемо присъствие на авторката на босненската литературна сцена. Тя се оказа не само нейната поетична равносметка, но и последната й стихосбирка. В нея присъстват неизменните за творчеството на Трумич теми за пътуването по безбрежния свят и в самата себе си, придружени с нови неочаквани роли и неизследвани вътрешни измерения; за изгнаничеството, което е не само историческа участ на мнозина нейни сънародници, но и modus vivendi на съвременния човек, както и за предизвикателството да живееш в свят, в който размислите за любовта, приятелството, старостта и смъртта често биват пренебрегвани.

ДУМИ

Какво ли само не правим с думи!

С тях може да се съгради,
въздигне, възвиси, обедини и възхвали,
може да се изцели и да се изцеди живецът,
както и да се разруши,
унищожи, захвърли, попилее,
как могат думите да са натирени
като бездомни псета
в пек, в дъжд и в сняг,
разтъжени, разплакани, разцъфнали
като цветя в ливадата, на хълма,
като птици в клоните или пък като котки
и деца немирни,
насинени от удари и сблъсъци,
от ръчкане с други думи, как зъзнат
думите сиротни,
като води бълбукат,
бързат като река, вливат се в морето
чак, реват и мятат се като
запенени коне
или са новобранци,
които воюват и кървят,
после се напиват и се смеят.
А с новата любов отново
се раждат и възземат.

Трябва да бленуваме, да тачим думите
и да ги кътаме за милост и за щастие, защото
са от Бога дадени,
тишината помежду им скрипти
под стъпките ни като девствен сняг,
музиката вие като волен вятър
сред клоните едва разлистени
думите са златен слънчев прах
на дланите ни.