"Цял ден работих по последния си проект - книга за историята на отклонените, осиротелите, деформираните думи. Етимологичен карнавал на изродите. Мислех да я нарека Нод.

Нод. В Библията това е пустата кошмарна земя, кдето Каин бил прокуден от света на Адам, но също така е и приказно царство, където родителите упътват сънливите си деца с лек натиск отзад по топлите им бозайнически глави.

Ех, сън."

Във Ванкувър се разсъмва и никой в целия свят не е спал през нощта. Или почти никой. Малко хора, вероятно един на десет хиляди, все още могат да спят и всички сънуват един и същи странен златен сън. Могат да спят и някои деца, но какво сънуват си остава загадка. След шест дни пълно безсъние настъпва психоза. След четири седмици човек умира. Междувременно се възцарява паника и възниква един странен нов свят, където онези, кото преди са били в периферията на обществото, сега стават лидери. Пол и Таня сякаш изживяват целия си живот през тази седмица - Пол запазва способността си да спи, докато Таня започва да се разпада пред очите му - и новият свят поглъща изцяло стария.

Добре дошли в Нод!