Новата книга на Емил Димитров без съмнение ще предизвика интереса на жадния за стойностни четива и все по-взискателен български читател. Със своя роман „Кан Тервел – кошмарът на Халифата“ („Фабер“, 2012 г.) писателят спечели читателската аудитория със своя усет към миналото и неговите герои, със способността си не само да представя мащабни процеси и събития, за които не се знае особено много, но и да ги изследва в дълбочина, разкривайки непознати и дори неподозирани (!) техни „нюанси“ и „подробности“…

В романа „Нефритения амулет“ Емил Димитров се е заел с не по-малко, ако не и по-значимо предизвикателство – да „възкреси“ една от загадъчните, но без съмнение особено значими личности от драматичното четиринадесето столетие. За значимостта на Добротица като историческа личност съществуват категорични свидетелства – български, византийски, западноевропейски, но какво по-голямо доказателство, че името му е увековечено в онова на Добруджа?! Не само историко-географска област, не само житница, но и люлка на българската държавност… В своя роман писателят ни „потапя“ в миналото на „земята на Добротица“, на съществувалата тук през втората половина на XIV в. локална българска държава, в съдбите на нейните господари, „обикновени“ и необикновени хора.

Задълбочените знания на Емил Димитров, опиращи се нанай-новите изследвания на историческата наука и археологията, достоверно, но и ненатрапчиво са въплътени в яркии запомнящи се образи – не само на Добротица и неговите близки, но и на политическите съюзници и противници на могъщия деспот, на тогавашните воини, дипломати, строители, моряци, търговци и целия възможен спектърна тогавашното общество. Същевременно в цялата книга, включително и „между редовете“, присъства многовековна история на Добруджа и цяла България, а и на околнитеземи – било чрез умело „имплантираната“ хроника, своего рода „разказ в (и извън!) разказа“, било чрез загадъчниятамулет, идващ от дълбините на столетията… Но, повече за всичко това – в новия роман на Емил Димитров.

Приятно четене, уважаеми читателю!

проф. Пламен Павлов