Сборникът на Димитър Бочев „Несъгласни думи“ съдържа литературни и философски есета, обединени тематично от присъщия на автора интерес към фундаменталните и извечни въпроси за съотношението между творчество и смърт, талант и характер, щастие и смисъл. За Бочев съдбата на писателя е еднородна с мисията на Богочовека: да прекрачва с мъчителни усилия граници, да руши регламенти, осъзнавайки при това немощта на словото пред действителността. Част от текстовете на сборника имат мемориален характер и са посветени на съдържателните му отношения с така незаслужено позабравените от съвремието ни творци като Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Хр. Огнянов, Желю Желев.

По своята природа „Несъгласни думи“ е отчаян опит да се разгадае Богът и светът – опит, който, като всяко съществено познание, започва със себепознанието. Принципната обреченост на този опит не го лишава от смисъл – вълнението, което придружава писателя в проследяването на този смисъл през камарите унаследени предубеждения и баналности, неусетно прераства и в наше читателско вълнение. Извън което всичко е от лукавого...