През 1945 г. Херман Гьоринг и редица други знакови нацисти, като Карл Дьониц, Вилхелм Кайтел, Алфред Розенберг и други, са прехвърлени в Люксембург, където американците са създали център за разпити. Като част от подготовката на Нюрнбергския процес на работа е назначен амбициозен психиатър – Дъглас М. Кели, който има възможността да изследва техните умове. Какво прави тези хора престъпници? Дали са се възползвали от възможности, които биха могли да изкушат и мнозина от нас? Дали са се родили със зли наклонности? Дали са имали психични разстройства – някакъв вид „нацистки ум“, – които биха могли да обяснят поведението им? Кели разбира, че достъпът му до най-известните престъпници на века може да му донесе отговори и слава. Но вместо това неговият ум сякаш бива отровен от досега с нацистите.

В „Нацистът и психиатърът“ за първи път е разказана цялата забележителна история за участта на оцелелите от нацистката върхушка след края на Втората световна война. А още по-впечатляващо е как тези покварени умове все така влияят на хората около себе си, включително върху професионалистите, които са изпратени да ги изследват, за което и свидетелстват досега пазените в тайна бележки и медицински записки на д-р Кели. До наши дни психолозите спорят дали тестовете на Роршах, приложени върху пленените нацисти, дават достоверна информация, или за пореден път мистерията на човешкия ум, способен на абсолютното зло, си остава непокътната.

Книгата представя безпрецедентен поглед отвътре към участта на някои от най-известните военнопрестъпници на всички времена, техните неистови опити да се измъкнат от отговорност и да защитят мястото в историята, което смятат, че им се полага.