Учебникът е замислен напълно в духа на българската научна традиция, според която той не само да отразява, но и да надминава общото ниво на развитие на наказателното право у нас. Началото на тази плодотворна традиция бе поставено през 30-те години на миналия век от недостижимия академик Никола Долапчиев и по-късно продължена с безспорен авторитет от уважавания проф. д-р Иван Ненов (1963 и 1972 г.).

Техните учебници са актуални и днес. Но животът продължава и върви напред. През следващите десетилетия българската наказателноправна наука претърпя мащабно и бързо развитие в трудовете на такива светли умове като чл.-кор. на БАН Костадин Лютов, проф. д-р Димитър Михайлов, проф. д-р Тамара Хинова и други изтъкнати наши учени. Значими са и достиженията на съдебната практика.

Надявам се да съм постигнал поставената цел настоящият учебник да представя пълно, разбира се, синтезирано, но и разбираемо актуалната българска доктрина в нейната неразривна връзка с трудовете на нашите учители и практиката.

В последната част на учебника поканих да вземат участие младите учени по реда на тяхната изява – доц. д-р Славка Димитрова-Симеонова, д-р Петя Митрева, доц. д-р Ралица Костадинова, доц. д-р Юлиана Матеева и д-р Пресиян Марков. Изхождам преди всичко от техните научни и лични качества, но и от обстоятелството, че те вече са работили по съответните теми като докторантура или доцентура. С удовлетворение установявам, че успяват да отговорят на зададения стандарт на учебника и убедително демонстрират своя научен потенциал. Всичко това ме прави оптимист за бъдещето на българската наказателноправна наука.

Представеният на Вашето внимание учебник в общи линии запазва класическата структура на предишните. Новото в него е силният акцент върху правно-техническите аспекти на всеки разглеждан проблем, така че ползващите го да бъдат максимално подготвени за основната дейност по прилагане на наказателноправните норми. Фокусът на учебника наложи да се освободи допълнителен обем за сметка на някои въпроси без практическо приложение като например изложение за самата наказателноправна наука, подробни исторически бележки за развитието на наказателното право у нас, справочното цитиране на литература под линия и др. под. Вместо тях са добавени нови теми. Взето е предвид и членството на РБ в Европейския съюз. Всички основни институти на наказателното право са разгледани в пълнота, без да се спестяват деликатните моменти, а под линия – и в детайли.

В учебното съдържание е вплетена практиката на върховната съдебна инстанция за периода 1957 – 2020 г., подложена на критичен анализ. Излагането на материала е богато илюстрирано с примери, които са действителни казуси от решенията на ВС и ВКС.

За максимална яснота на текста са направени многобройни вътрешни препратки. Те дават възможност на читателя бързо да се ориентира във всички аспекти на проблема, разгледани на различни места в контекста на отделните теми и така да получи системна и адекватна представа по интересуващия го въпрос.

Не крия, че в настоящия учебник е направен и опит за оспорване и преодоляване на някои неточни и дори погрешни становища, преповтаряни безкритично през годините. В един момент е добре да поспрем и помислим дали наистина това, с което сме свикнали като с аксиома, всъщност е правилно.

Учебникът е предназначен за студенти (особено подчертаните текстове), но и за практикуващи юристи – съдии, прокурори, адвокати, разследващи органи (особено бележките под линия).

С уважение към читателя,
проф. д. ю. н. Румен Марков