Апаратът на бившата Държавна сигурност не се оправи с поверената му задача. През 1989 година работодателят му сдаде властта, а хилядите му щатни и нещатни сътрудници се разпиляха да се спасяват групово и поединично. В повечето случаи - със завиден успех. Провалила се като гарант на управленческия монопол, Държавна сигурност обаче ще остане в историята с богатото си писмено творчество, произведено през близо пет десетилетия. Част от това наследство за съжаление е унищожено и изгубено за човечеството, но което оцеля не е малко. Като продукт на едно колективно, за да не кажем всенародно творческо усилие това писмено наследство представлява своеобразно огледало на епохата. Нека се оглежда в него българският народ и нека се радва на образа си поне още половин век. Здравословно е.

През 1998 година законодателят позволи и на Жерминал Чивиков за първи път да надникне във въпросното огледало. Роден през 1945 година в Русе, авторът от 1975 г. живее в Холандия, където първоначално се занимава с литературознание, а впоследствие с журналистика и публицистика като редактор в радио "Дойче Веле". И като надзърна в предоставените му папки от архива на бившата Държавна сигурност, Жерминал Чивиков се запозна с образа на един младеж, който носи неговото име, а и някои други негови белези. Става дума за образ с безспорни литературно-художествени качества, в чието изграждане творчески участват почти всичките му приятели от онези години. От този образ авторът узна неща, които не беше и подозирал за себе си, а още по-малко за приятелите си.

"Човечеството, казват, се разделя с миналото си чрез смях. И с малко тъга."
Авторът