Принизяването на целия мъжки мозък единствено до „мозъкът под кръста“ е добра основа за шегички, но по никакъв начин не представя мъжкия мозък в неговата цялостност. Той също така e търсещият и изследващ бебешки мозък, и мозъкът на прохождащото момченце, водено от мотото „не мога да живея, без да се движа“; недоспалият, дълбоко отегчен, готов на рискове мозък на тийнейджъра; страстно отдаденият на любовни похождения мозък на мъжа в разцвета на силите си; замъгленият мозък на таткото; обсебеният от йерархията и конкуренцията агресивен мозък и прибързаният емоционален мозък. Мъжкият мозък освен това е и изключителна машина за решаване на проблеми.

Необятното ново поле от изследвания на мозъка и опитът, натрупан в работата с пациентите ми, ме убедиха, че уникалните мозъчни структури и хормони на момчетата и мъжете създават една мъжка реалност, напълно различна от женската, която често бива твърде опростявана и криворазбирана.

Мозъците на жената и на мъжа се различават от самото зачеване. Изглежда логично да се каже, че всички клетки в мозъка и тялото на мъжа са мъжки. Все пак, това означава и че на нивото на всяка клетка, между мъжкия и женския мозък са налице дълбоки различия. Мъжката клетка има Y хромозома, а женската не. Тази малка, но съществена разлика, започва да влияе отрано на мозъка – когато гените поставят основата за предстоящото увеличаване на хормоните.

Луан Бризендайн