Казаха й да не си въобразява, че някога ще разговаря със Селинджър. Казаха й, че никога няма да се срещне с него. Казаха й, че той се е оттеглил от света и повече няма да публикува.

Но през 1996 година всички тези обичайни предупреждения губят основанията си.
Младата Джоана Рейкоф никога не си е представяла, че ще работи в литературна агенция, още по-малко в тази, която представлява потайния Дж. Д. Селинджър.
Като неопитна асистентка единственият й досег до прословутия писател са писмата, които получава от почитателите му. Джоана трябва само да изпраща все същия циркулярен отговор, че Селинджър не желае никаква кореспонденция да достига до него. Но това се оказва по-трудно, отколкото изглежда.

„Разказваха ми – тоест на Селинджър – неща, които със сигурност знаех, че не са разказвали другиму. Как можех непрестанно да им отговарям по възможно най-безличния начин? Нима можех просто да ги изоставя?“

В своята една година със Селинджър Джоана Рейкоф постепенно се поддава на култа към писателя. В романа тя се позовава на реалните си преживявания в именитата агенция, застинала във времето, когато най-популярният й жив клиент е бил в апогея си.