През втората половина на ХVI век турският везир Мехмед паша Соколович построява мост над река Дрина във Вишеград. Мостът, наричан още Вишеградски мост, е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. От 2007 г. мостът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
За него разказва и сръбския писател Иво Андрич в едноименното си произведение. "Мостът на Дрина" е жанрова смесица между роман и кратки разкази.

Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на няколко поколения. На фона на историческите събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания мостът на Дрина остава непоклатим и ням свидетел на случващото се. Заедно с историческите събития Андрич вплита личните истории и драми на хора, живели през различните епохи от двете страни на моста и разказва увлекателно като приказка легенди и митове, посветени на моста, хората и околностите. Романът създава усещането за контраст - между трайния и издържлив камък на моста и краткотрайните животи на хората. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е връзка между два етноса, но и разделящ фактор между босненци и сърби; символ на всичко което свързва света и го прави едно цяло, т.е. на цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието на хората от двете страни на реката.
Андрич е майстор разказвач, който умее да внесе образност и емоционалност в произведенията си. Критиците казват за романа му, че е модерна литературна версия на "Приказки от хиляда и една нощ".