Спомените на енорийския свещеник Йордан Попов не са само хроника на избухването и потушаването на комунистическия бунт от 1923 г. Той предава преди всичко трагедията на един целенасочено разединяван народ, успешно доведен до взаимно изтребление заради чужди нему интереси.

Духовникът ни прави съпричастни с личната съдба на много от участниците в събитията, както от едната, така и от другата страна. Не му убягват и действията на водачите на бунта, които с предварително приготвена валута бягат в Сърбия, когато виждат, че метежът няма да успее, а оставят подбудените от тях бунтовници да понесат последствията от тази авантюра.

Септемврийските събития от 1923 година прокарват разделителна линия в българското общество, която е видима и до днес. Раната, нанесена на народния организъм, все още не е зараснала. Книги, като тази, могат да ни предпазят да не допускаме подобни грешки в бъдеще, подведени от изкусни политически манипулатори, чертаещи ни светлото бъдеще с утопични чужди идеологии.