След Стефан Стамболов може би най-обругаваната политическа личност в новата ни история е Александър Цанков. До 9.IX.1944 г. той се опитва да отговаря на нападките срещу него главно чрез изявления в печата или от трибуната на Народното събрание, а по-късно, по време на принудителната си емиграция, се залавя за перото и пише своите мемоари. Вариант от тях под заглавие "България в бурно време" вече стана достояние на българския читател. В следващата си книга, озаглавена "Моето време", проф. Александър Цанков не си поставя за цел да оправдае или оневини действията си като политически и държавен деец, а да разкаже за своето време, където играе активна роля в живота на българското общество - от началото на XX в. до края на Втората световна война. Авторът отново се впуска в полемика със своите идейни противници и наред с това хвърля обилна светлина върху малко познати моменти не само от личния си живот, но и от политическата история на България.