Много дълго ще бъдем мъртви, за да живеем без любов

Сборник с последните творби на Иля Велчев

ТОВА, КОЕТО НЯМА ДА ПРЕГЪРНА

Изпита нощ, изяден ден, целувката от вчера

и постоянната лъжа, че ти си само моя

но странно, не съжалявам че още ме задържаш

отдаваш се като земя на дъжд, трева висока вдигаш

но слънцето остава безразлично и цялата природа е безлична

а си красива повече от всичко.

Изпита нощ, изяден ден, а помежду им нищо

ни час, ни миг, които се запомнят не моя си, не само моя, не мога да изгоня тези мисли

а любовта, удавен от вълните образ

отдавна падна от брега ни

и аз се срутвам да прегърна това

което няма да прегърна

но странно е, не съжалявам

че може би съм те познавал.