„Поезията на Влада Урошевич е експлозия на въображението, което ни отвежда в непознати, измислени или отдавна забравени, фантастични светове... Отвежда ни в загадъчното митологично време, в измерения, населени с чудеса и вълшебства, където дори и мракът е озарен от тайнствена, приказна светлина. Една изключително свежа и модерна поезия, въздействаща с това, че винаги изненадва... Поезия на мъдрец, който вижда невидимото през очите на любознателно дете, играещо си с многоцветни и различни светове.”
Роман Кисьов

„Влада Урошевич отговаря на това свое царствено име. Той е един от последните чудотворци в световното царство на поезията, завоевател на сърца. Поезията на Влада Урошевич не е скривалище на тайни. Защото самата тя е тайнство. Да, стиховете му са един безкраен празник на метафорите.”
Любомир Левчев

----------------------

Влада Урошевич (р. 1934, Скопие, Р. Македония) е поет, белетрист, есеист, преводач, литературен и художествен критик, съставител на антологии – едно от най-изтъкнатите имена на съвременната македонска литература. Завършва Философския факултет в Скопие. Редактор в Телевизия Скопие и списание „Разгледи”, професор по сравнителна литература. Академик към Македонската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на международната „Академия Маларме” в Париж, член на Македонския ПЕН-център и на Дружеството на писателите на Македония. На литературната сцена се появява през 1954 г., а през 1959 г. публикува своята първа книга – стихосбирката „Един друг град”. Следват множество книги от различни жанрове: петнадесет поетични сбирки, седем – с критика и есета, пет романа, три сборника с разкази, две книги със записки и пътеписи, две книги за живописта. Цялото му многообразно литературно творчество е издадено в десет тома с избрани произведения (2004-2005 г.).

-----------------

КНИГА НА СЪТВОРЕНИЕТО

Този пейзаж
приема нашите форми
както любовта във нас
или както слънцето в плодовете
този пейзаж
има нещо общо с нас –
големите приятели на овошките
защото ние открай-време сме тук
откакто са и тия канари
а може би и по-рано
дори най-старата мида не знае
кога сме дошли ние –
старите роднини на водата
вече десет пъти
се претворихме в облаци
в овошки
и в някакви други неща
каквито са камъните
все пак
ние сме по-стари
открай-време
преди водата и преди камъните
бяхме само лятото
и ние.

Влада Урошевич