Знаков роман за модерната европейска литература

Една странна любов, озарена от лъчите на незалязващото юнско слънце и от предчувствието за трагична развръзка

През 2012 г. се навършват 120 години от първото издание на световноизвестния роман „Мистерии”, преведен за първи път от норвежки на български език.

Литературната критика определя произведението за първия модерен роман в европейската литература. Основания за подобно определение дават свободната структура на творбата, пространните вътрешни монолози на нейния централен персонаж, глъбинният психологизъм при обрисуване на героите, богатите асоциации и внушения, преплетени майсторски от Хамсун в сложната му тъкан. Въздействието си романът дължи и на северната екзотика, която нюансира и допълва сюжета: белите нощи, мистичната роля на природата и особено на гората и морето, краткотрайното лято, отлитащо като несбъдната мечта, неспирната игра на светлини и сенки, подсилваща въображението и желанието да й се отдадеш изцяло… За главния герой в романа тази игра започва като забавление, а завършва с трагедия. Ексцентрична личност с несъмнен творчески заряд, Нагел попада в крайбрежен норвежки градец. Той се заема да изследва неговите обитатели и тайни, едновременно шокирайки и очаровайки околните с причудливите си истории и изблици на странни хрумвания и настроения. Самият Хамсун го характеризира като „психопат и гений”, а в неговия образ редица литературни критици виждат и първия аутсайдер в европейската литература - личност, изолирана не само от обществото, от другите, а и от себе си.

--------------------------------------

Кнут Хамсун (1859-1952) е писател класик и един от най-ярките представители на скандинавската литература. Израснал в бедност, принуден да изкарва прехраната си с тежък труд, той от най-ранна младост се насочва към писателското поприще с убеждението, че е предопределен за него. След няколко не съвсем сполучливи опита в областта на художествената проза заминава на гурбет в Америка (1882-1884, 1886-1888), откъдето се завръща, изпълнен с неприязън спрямо култа към парите и материалното преуспяване, към технизирането на културата, повърхностността и едностранчивостта, причинявани от невротизиращата динамика на всекидневието там. По-късно пътува из Русия, Кавказ, Турция и Близкия изток. Хамсун създава внушителна по обем продукция с неоспорими художествени достойнства: 25 романа, разкази, пътеписи, стихотворения, драматически творби, есеистични, публицистични и литературно-критически текстове. Удостоен е с Нобелова награда за литература за романа си „Благодатта на земята" (1920).

Философ и поет на интимното, Хамсун показва как природата разкрива тайните ни истини, онова, което е скрито дълбоко вътре в нас, придавайки им облик, изваждайки ги навън, на показ.
Пол Морел

Нагел от „Мистерии” няма онези запаси от сили и жизненост, от които да черпи, изправен срещу голямата пустота. Този роман поставя дилема, централна в повечето произведения на Хамсун, а именно, че въпреки въздействието на обществото и ценностите му върху човека, деформиращи го до степен, в която става съвсем неузнаваем - като Минута, той пак не е в състояние да живее извън него.
Р. Дж. Попъруел