Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

Невена Панова преподава старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските й интереси се съсредоточават върху жанровите проблеми на старогръцката литература, езика на философията, рецепцията на античното в България, превода на прозаически съчинения от старогръцки. Докторската й дисертация, посветена на особеностите на литературната форма при Платон, е издадена през 2005 г. от издателство "Сонм" под заглавие "Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването".

Мимеополис, разбира се, не съществува; или така поне не се вижда от пръв поглед или от пръв прочит. Но той е както уникален, така и едно от многото копия на един общ модел. А и прави възможно съществуването на тази книга, в която през "фигурата" на подражанието се прави опит да се дострои, пренареди или просто обживее някакво пространство според препоръките за /диалогично/ конструиране на Платоновата държава. Текстът показва, че при такава изследователска цел за мимесис може да се говори не само като за техника в литературната теория, но и много по-общо като за образователна практика и стратегия, като за "прескачане към чужда природа или като заиграване с цел създаване на сериозен образец...

"Мемеополис" обаче е обходен и проучен все още само частично, дотук основно според последния голям диалог на Платон "Закони".