Мария Стюарт

Мария Стюарт е една от най-трагичните фигури в световната история. Кралица на Шотландия, когато е едва на шест дни, кралица на Франция на седемнайсет години чрез брака ѝ с Франсоа II, вдовица на осемнайсет. Принудена да се завърне в Шотландия, тя се омъжва за лорд Дарнли, има любовна връзка с граф Ботуел и бяга в Англия, след като любовникът убива съпруга й. Търси закрила от своята съперница Елизабет, кралицата на Англия, която обаче я държи двайсет години в плен, преди да ѝ отсече главата. Скоро след нейната смърт личността ѝ добива ореола на мъченичеството за католическата вяра, а с течение на времето се обвива и в мистична мъгла. Какво всъщност се е случило с Мария Стюарт? Наистина ли е участвала в убийството на втория си съпруг? Случаят привлича вниманието на Стефан Цвайг, след като попада в Британския музей на доклад за нейната екзекуция. „Попитах дали съществува действително достоверен документ – споделя той по-късно. – Никой не знаеше и така, докато търсех, подсъзнанието ми започна да пише книгата за Мария Стюарт.“
-------------------

Стефан Цвайг (1881–1942) е любимият на не едно поколение австрийски романист, биограф, поет и преводач.

„Само моментите на криза имат значение в историята на един живот“, твърди Стефан Цвайг. Аристократичният виенчанин е роден през 1881 г., учи в университетите на Берлин и Виена и се посвещава на перото, за да се превърне в гениален хроникьор и свидетел на една историческа епоха, раздирана от трагедии. Любим на няколко поколения новелист, биограф, есеист и поет, Стефан Цвайг създава внушително, неортодоксално творчество, ужасено от бездните на човешката лудост и обвеяно от носталгия по един по-топъл и безметежен свят. Авторът на „Нетърпеливо сърце“ и „Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски“ се самоубива заедно със съпругата си Лоте в Бразилия на 22 февруари, 1942 г.