Любов - магическа реалност

Когато вече всичко преживях,
когато ме напусна и тъгата,
освободен от умисъл и грях
се върнах в покъртителното лято.

Посрещнаха ме чувствата в калта.
Словата върху тръните висяха.
И в зла, изнемощяла глухота
се гушеше отпаднала заплаха.

И ти, и любовта, и оня дим
навярно сте били обезумяли...
Защото краят беше нетърпим -
не помня, че е имало начало.