Любовен саботаж

На седемгодишна възраст Амели Нотомб, френското дете чудо, което всяка година пише по един роман, е принудена да напусне любимата си Япония и да се премести с родителите си в Китай – страната, в която децата от дипломатическото гето се отдават на безмилостни битки помежду си, но и в която Амели ще изпита първата си детска любов към жестоката и недостъпна Елена. По този роман пътуване в сърцето на детството са създадени опера и театрална пиеса, а авторката е удостоена с Наградата за призвание и с наградата „Шардон“.

Не случайно избрах глагола саботирам. Не знаех нищо за етимологията му, но чувах в него думата „сабӝ“ и мислех за моите тичащи крака. Елена искаше да се „саботирам“ за нея, тоест да се стъпча със собствените си крака. Тичах и си представях, че земята е моето тяло и че го тъпча с дървени обувки, за да се подчиня на моята хубавица, и че ще го тъпча, докато изпадне в агония. Усмихвах се на тази прекрасна перспектива и все по-усилено „саботирах“, като минавах на по-голяма скорост.

-------------------
Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“ -- казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.
Родена през 1967 г. в белгийско аристократично семейство, тя прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“, а през 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Вече седемнайсет години успехът не я напуска и романите й неизменно са в първите места на най-добрите продажби.