Легион: На една ръка разстояние

Продължение от автора, изкачил върха на списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“: Стивън Лийдс се завръща в „На една ръка разстояние“ – повест, която „Лайбръри Джърнал“ нарича „вълнуващо като трилър приключение с непреодолимо интригуващ главен герой, който се движи по самия ръб на лудостта“.

Онези, които наемат Стивън Лийдс, не го правят заради неговата гениалност. Клиентите му искат да се възползват от помощта на въображаемите специалисти, които обитават ума му – а там вече започва да става тясно.

Сега Стивън и вътрешният му екип от „аспекти“ са наети да намерят откраднат труп – но не е важно самото тяло, а онова, което то знае. Фирмата за биотехнологии, за която човекът е работил приживе, смята, че той е внедрил свръхсекретна информация в ДНК-то на клетките си, преди да умре – информация, която би довела до катастрофа, ако попадне в грешните ръце.

Междувременно, несигурният баланс, който Стивън постига между халюцинациите си и действителността, става все по-труден за поддържане. Как успя един от тях да насочи ръката на Стивън така, че изстрелите на пистолета му да попаднат в целта по време на предишната им мисия? Други от халюцинациите пък смятат, че знаят по-добре от него за колко точно аспекта има място в главата му. Още колко ще успее да удържи положението под контрол?

----------------

Надявам се да срещна Брандън Сандерсън един ден, защото искам да го попитам какъв възвишен наркотик влага в работата си. Такова би трябвало да е обяснението, понеже не спрях да чета дори докато вечерям. Стоях толкова до късно да завърша книгата, макар де знаех, че ще ми отнеме цял ден. Моля ви не спирайте да творите г-н Сандерсън. Ще приема всяка доза, която предлагате!

Читателско мнение