Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания.
Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през ХVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", "Модерна държава и социална менталност (ХV-ХVІІ в.)", "Утопия и реформизъм в Хабсбургска Испания".
Книгата "Културата на Барока" е посветена на въпрос, който занимава испанския историк през цялата му научна кариера. Макар често да се опира на изобразителното изкуство и литературата, що се отнася до примери и доказателствен материал, тя не разглежда Барока като понятие от историята на изкуството, а го анализира като отделна историческа епоха, локализирана в Западна Европа и достигнала своя апогей през първата половина на ХVІІ век. Барокът се изследва като мисловност, отразена в изкуството, като взаимодействие между човек и култура в едно общество, изживяващо дълбока криза.
Хосе Антонио Маравал убедително доказва, че освен културен феномен Барокът е и политически модел на управлявана култура, възпитаваща масови вкусове и духовни потребности в услуга на модерната държава.