Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче.

Един ден в пощальонската му чанта се появява необичайно любовно писмо, запечатано с восък, без подател, забулено в мистерия. Годината е 1969, американците са на път да направят първата си стъпка на Луната, а пощальонът, съвременен пратеник на боговете на Меркурий, се подготвя за мисията си: да разкрие една злощастна страст и да спаси Джирифалко от сенчестите сделки на кмета, който иска да продаде живописния хълм Ковело, за да го превърне в сметище.

Дебютният роман на Доменико Дара, автор на литературния диамант „Малинверно“, ни среща с неговия неповторим език, обагрен от вдъхновяващ сюжет и въртележка от герои.

„Отваряйки писмата и промъквайки се в историите на съгражданите си, пощальонът намери практичен и полезен отдушник на собственото си изкуство, защото, ако имаш дарба и не я използваш, е все едно, че я нямаш.“

„Нищо не се създава и нищо не се разрушава – но това отнасяше ли се също и за човешките чувства? Любовта е може би като водата – не изчезва, а остава да се движи в кръг под различни форми?“

„Щом видеше разпорен чорап, бързаше да го закърпи и чувстваше задоволство и лекота, че е запълнил една дупка в света, също както, намесвайки се в работите на града чрез писмата, му се струваше, че запълва дупките в съдбите на хората.“