Авторът е роден през 1951 г. в София. Магистър по национална сигурност (1976 г.), философия (1981 г.) и журналистика (1986 г.). Кандидат на историческите науки (1996 г.). Доктор на икономическите науки (2007 г.). Професор, ръководител на магистърска програма „Национална сигурност: духовност и лидерство” в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Директор на Институтa по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов”. Създател на първия частен античен музей „Аретè”.
Автор на повече от двадесет монографии и учебници по история, политика и културно наследство и на стотици есета, статии и интервюта в печатните и електронните медии.

От 1972 до 1990 г. е бил офицер в МВР. Последният началник на Шести отдел в VІ управление на Държавна сигурност.

Съучредител и координатор на т.н. Генералско движение в БСП (1998-2001 г.) издател на в. „Дума” и главен редактор на в. „Земя”.

Други заглавия от автора по същата тема:
- Заговорите срещу Тодор Живков, ИК „Петекс”, 1992.
- Политическото противопоставяне в България 1956-1989, ИК „Арес Прес”, 1994.
- Единението. Романтизмът на революцията и прагматизмът на еволюцията. Изд. „Български писател” 1998.
- Левият вестник. ИК „Земя”, 2000.
- Български образи. Изд. „Захарий Стоянов” 2001.
- Българската енергия. УИ „Св. Кл. Охридски” 2004.
- Първата българска република. УИ „Св. Кл. Охридски”. 2005.

Съставителство:
- Делото Живков. ИК „Арес Прес”, 1994.
- От Девети до Десети. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2004.
- Социалните идеи в България: От Димитър Благоев до Петър Дертлиев. тт. І – ХV. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2001-2007.

Предлаганият труд е не само историческо съчинение по замисъла, вложен в него. Авторът е позната фигура на българското общество през последните две десетилетия със своята издателска и публицистична дейност, но той е и активен участник в изграждането на социализма през последните две десетилетия преди да слезе от историческата сцена. Затова целта му е да изложи фактите, такива каквито са отразени в официалните документи и статистически справочници от периода 1944-1989 г. Както и личните си оценки, като участник в част от описаните събития, но без идеологически обременени тези и носталгични настроения към „доброто старо време”.

Изследването е опит за надпартийно послание към сегашни и бъдещи читатели, което да им припомня създаденото и неосъщественото от техните предшественици като част от историята на българската държава., но съпоставимо с тогавашното развитие на Европа и света.

Книгата ще бъде полезна на бъдещите изследователи на българската история през ХХ век – с нейните постижения и социални екстри, но и със заблудите, провалите и пропуснатите възможности пред държавата и обществото.
Както всяко съчинение, и това само предизвиква критиците си. В случая най-важният критерий са младите хора, които са разбрали, че няма по-важно и полезно от Истината.