В тази книга Тодоров коментира личната проза на Оскар Уайлд, Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева — писма, дневници, бележки - от една определена гледна точка: възможна ли е хармония между живота и творчеството? В отговор на този въпрос тримата творци са привилегировали ту едното, ту другото. Последиците от нарушената хармония са били за сметка на тяхното творчество или на житейското им щастие.
Авторът рисува портретите на своите герои, използвайки за изходен материал собствените им признания. В тях Уайлд, Рилке и Цветаева присъстват ярко с най-дълбоките си откровения. В това изповедно слово Тодоров открива всички качества на художествено творчество. Писмата и дневниците на Уайлд, Рилке и Цветаева се четат като роман, чиито конфликти и перипетии се подхранват от напрежението между живота в самота и живота с другите, между порива към прекрасното и повелите на всекидневното. Проникновеното слово на героите приема конкретни екзистенциални измерения. Съдбите им ще послужат на автора като отправна точка за мащабна анкета върху прекрасното и абсолюта през многовековната европейска история. Изводите, до които стига Тодоров, могат да помогнат на всеки да живее с поглед към някой поетичен небосклон, но здраво стъпил на земята.

Стоян Атанасов