„Конкистадор“ – сагата на Дюфо и Ксавие в джунглата на Южна Америка.
През 1519 г. испанският конкистадор Ернан Кортес пристига с над 500 души в Източно Мексико, за да търси нови земи и богатства. Той сключва съюз с племето тлакскала – съперници на ацтеките – и тръгва към столицата Теночтитлан. Ацтекският владетел Монтесума II се колебае как да отвърне на испанската сила и решава да приеме Кортес в града, за да научи повече за испанците и техните намерения. Той се опитва да ги подкупи, за да се откажат от похода си към неговата столица. Но колкото повече дарява конкистадорите със злато и скъпоценности, толкова повече те се стремят да завоюват Теночтитлан. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега, всяват ужас у коренното население, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кецалкоатъл ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Вярват, че са пратеници на боговете – теулес. Това превръща завоевателите в неудържими герои, докато местните не откриват, че чужденците страдат, изпитват болка… като тях. Така прозират истинските намерения на натрапниците: да продадат душите си за съкровище, което ще ги направи равни на кралете. Най-важната част от него е набелязана, това е амулет на Теекизлака, богът, който бди над съкровището. В защита коренните жители призовават Теекизлака, синът на корените на Октал. Но бог Теекизлака ще иска жертви…