По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си.
Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и деца реакционери, а вън от дома – нелегалното движение и една любовница еврейка, потомка на стар революционен род. Идва ред на световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през '45-та, революционните бесилки от '56-та. Едва тогава научаваме има ли по-голям грях от това, касапинът да бъде вегетарианец...
Кое е човешкото лице на комунизма? Нима годините на червен терор крият житейска ирония? Унгарската история от началото на ХХ век до революцията през 1956-а, в примката на паневропейските катаклизми, през очите на един касапски чирак – различна от всякакви стереотипи.

Унгарската писателка Ноеми Сечи (р. 1976, Сентеш) завършва английска и финска филология в Будапещенския университет (2002), както и Института за следдипломна квалификация по журналистика на вестник „Непсабадшаг”.
В Хелзинки написва първия си роман „Угрофински вампир” (2002). В периода 2002-2004 г. сътрудничи на либералното списание Magyar Narancs и е редактор на литературния сайт terasz.hu. С втория си роман „Комунистът Монте Кристо” (2006) печели Наградата за литература на ЕС през 2009 г. Същата година издателство Ulpius публикува книгата й „Последният кентавър” за живота на будапещенската анархистична младеж. От 2010 г. Ноеми Сечи е редактор в издателство Európa Könyvkiadó, а през 2011 г. излиза последният й роман „Безпокойните”, разказващ за емигрантите от Унгарската революция и борбата за свобода през 1848-49 г.
За творчеството си е удостоена с престижната награда за литература „Атила Йожеф” (2011).