Когато денят си отива

Родена съм в село Скравена. Завърших гимназия в Ботевград, а след това полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница. Не ми позволиха да кандидатствам във висше училище, макар че имах желание.

Бях 20-годишна, когато станах учителка. Преподавах български език и литература в средния курс почти четиридесет години. Професионалният ми път започна от селско училище в бившата Ботевградска околия, мина през централни столични училища - 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕСПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев", 7-мо "Георги Димитров" и завърши в Националното експериментално училище към Комитета за култура в Горна баня.

Живях в "трите Българии", както казва известният наш журналист Петко Бочаров. Срещнах много хора, преживях унижения, обиди, но и искрената, неподправена обич на съпруга ми, на добри приятели, на ученици - спомена за които ще пазя в сърцето си до Края.

Книгата написах за близките си, но ако и други проявят интерес и разгърнат страниците й, надявам се да им бъде приятно.

Цветана Стамболиева