Роман, който ни кара да се чувстваме уютно, пълен с хумор, лек и дълбок в същото време. С очарователни герои и с много препратки към други книги.

В живописния квартал „Темпъл“ в Лондон, на една от малките улички, има книжарница с боядисана в синьо фасада, с дръжка на вратата във формата на перо и с чудното име „Муунлайт Букс“. Собственикът й е сприхавият и вечно мърморещ книжар Едуард Ливингстън. Гордостта му са красивата вита стълба, която свързва първия и втория етаж на книжарницата, капандурата, през която могат да се наблюдават звездите, и наследеният дневник на неговия прароднина – известният пътешественик и изследовател Дейвид Ливингстън.

Младата археоложка Агнес Марти пристига в Лондон с надеждата да си намери работа. В една дъждовна вечер тя попада в квартал „Темпъл“ и мокра до кости открива убежище в „Муунлайт Букс“. Точно в момента, когато Ливингстън си търси помощник. Докато Агнес се изсуши и изпие чаша горещ чай, и двамата разбират, че съдбата ги е събрала и тя става новата книжарка.

За кратко време Агнес не само свиква с намръщения си шеф, но все повече й допадат ексцентричните редовни клиенти, веселите литературни закачки и часовете за чай със сладкиши в компанията на любимата на Едуард Шивон и на един осемгодишен русокос любител на звездите и планетите…

Но един ден от рафта изчезва ценният дневник на Дейвид Ливингстън. И се появява полицейският инспектор Джон Локууд, за да поеме разследването и да преобърне спокойния живот на Агнес…

Може ли една малка книжарница да промени живота на хората, които идват в нея и за които тя е втори дом?