Монографията Риторика на скръбта. Сълзите в старобългарската култура беше замислена като първа част от мащабно изследване под обобщеното заглавие Книга за Смъртта. Този текст е не просто новаторски за нашата култура, той може да се нареди сред най-добрите образци на модерната европейска танатология. „Смъртта е на мода“, пише френският историк Жак Льо Гоф през 1980 г. И наистина в последвалите години танатологията се радва на бурен разцвет във философската антропология и историографията в Западна Европа. Проблематиката Ј обаче в Източното Средновековие е едва начената и затова именно Историята на Смъртта в православния (Юго)Изток е все още ненаписана.

Тази първа част е посветена на сълзите като основен израз на ритуална скръб и покаяние през Средновековието. Плачът свързваме с изказа на чувства. За да се разбере оценъчният елемент в положителните чувства на плача и скръбта, е необходимо добре да се познава християнската чувственост. А тя от своя страна е отразена в изкуството на християнското Средновековие. И така, последователно от отношението между сълзите и покаянието, сълзите и скръбта, сълзите и смъртта се стига до сълзите и смеха...

С модерния си културологичен подход и стил, с респектиращата ерудиция текстът на Стефан Смядовски е безспорен принос в изследването на средновековната православна менталност, който превръща смъртта в културен феномен. Този текст пише Историята на Смъртта в православния Югоизток.

------------

Стефан Смядовски (1948–2013) е едно от големите имена в медиевистиката, палеославистиката и епиграфиката. Завършва българска филология в Софийския университет. Професор в Института за български език към БАН. Лектор в семинара „Познания за славянския свят“ (1997–1999) и лектор по български език (1996–2000) в хуманитарния факултет на университета „Блез Паскал“ в Клермон-Феран, Франция, и гост-професор по история на изкуството в същия университет (2001). Доктор на филологическите науки. Блестящ ерудит, той е автор на десетки статии и студии в специализирани научни издания, както и на книгите Българска кирилска епиграфика. IX–XV век (1993), Надписите към Земенските стенописи (1998), Светци, свитъци, книги. Посланията на текста в иконографския репертоар (2003).