- И какво искаш да разбере твоят читател от тази анотация?
- Нещо, което да го накара да поиска да вземе книгата в ръце.
За всеки това „нещо“ е различно.
- А успя ли да разбереш защо хората не четат поезия?
- И ти не четеш.
- Да.
- А защо си купи книгата?
- Може би мотото...

„Има думи, които казваме, защото повече не можем да мълчим“...
Кои са тези думи? Кога ги казваме? Защо ги казваме?

- Макар да боравя с думите, аз вярвам, че колкото повече мълчание съдържа в себе си всяка една от тях, толкова по-силна е тя. Защото наоколо е пълно с думи, които са празни, именно защото са се родили преждевременно, преди да е натежало мълчанието в тях, да е натежало толкова много, че да може да те стисне за гърлото.
- А как може да си сигурна, че точно в тази книга някой ще открие отговорите на своето „Защо?”
- В природата на всеки от нас е заложено съмнението. След всеки стих аз не спирам да се питам: „Защо? Кому са нужни всичките тези думи?”. А после част от стиховете станаха книга. И отново въпросите „Защо? За кого?”…
- И разбра ли за кого? Как изглежда твоят идеален читател?
- С душа.

Или както е казал сърцеписецът Екзюпери:
„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море...“